Какво е да отглеждаш дете в Швейцария

Какво представлява животът, когато става дума за деца в Швейцария днес?

В следващите редове ще споделя изцяло личните си наблюдения.

В началото, когато нашето семейство пристигна тук, се притеснявах, че за щяло и не щяло може да имаме проблеми. Не смеех да викна, не смеех да се скарам. Докато не се уверих, че страховете ми са безпочвени. Докато не видях, че и тук майките викат по децата си, когато не слушат. Но като цяло хората са някак много по-спокойни. И толерантни спрямо мъниците. В магазините, в ресторантите, на улицата, навсякъде. Липсва притеснението, че ще се изложиш, ако детето ти не се държи добре. На всички е ясно, че ако едно дете нервничи, най-вероятно е гладно, болно или уморено.

По някаква причина децата се оставят много повече да правят каквото поискат, стига това да не ги застрашава по някакъв начин и стига да не пречи на другите (!). Много скоро след като дойдохме, установих, че съм единствената майка на детската площадка, която все подвиква на децата си. Да слязат от високото, да не тичат, че ще паднат и т. н.

Местните ги оставят и да падат, и да се удрят

и всичко, от което нас ни е страх, а в действителност не е реална опасност за малчуганите.

Предполагам няма смисъл да обяснявам, че детските площадки са под път и над път, пред всеки блок или комплекс, нови и обезопасени. Атракциите за малките хора са безброй, това също няма да го обяснявам допълнително, тъй като и в България има немалко възможности.

В Швейцария, по мои наблюдения, се гледа на децата с особена грижа. Те са издигнати в приоритет и това личи по всичко. В тази изключително скъпа страна единствено за децата има нещо безплатно или значително по-евтино. В заведенията по правило сиропът за децата е безплатен. На много места се предлагат безбожно евтини детски менюта. Във всяка тоалетна, на всяко публично място, навсякъде има повивалници, често заредени с различни размери безплатни пелени и мокри кърпи. И всичко е изключително чисто. Това само тук съм го срещала.

Традиционно в Швейцария майките си гледат изключително децата. Иначе казано, когато едно семейство реши, че е дошло време за деца, жената просто напуска работа поне за следващите няколко години. Трудно е –

майчинството е само няколко седмици

а грижата за бебета и малки деца, когато е платена, е прекалено скъпа. От порядъка на няколко хиляди франка на дете за месец. Т.е. ако жената работи, то е заради образованието, кариерата и социалните контакти. Не заради парите, защото те със сигурност ще стигат главно за отглеждането на децата в отсъствието на майката.

Любов към природата и свобода – на това се учат всички деца в Швейцария, още от малки. 

На 4 години децата в повечето кантони тръгват на т.нар. детска градина, което е де факто предучилищната подготовка – задължителна и напълно безплатна. Две години по-късно, на 6 тръгват на училище. Но дори и тогава майката не е свободна да се върне на работа за цял ден, освен ако не е готова да плаща. Защото на обяд децата се прибират у дома, а занятията следобед са само в определени дни от седмицата и само за няколко часа.

На всичкото отгоре през цялата учебна година са разпилени купища ваканции, които допълнително затрудняват работещите родители. Някъде четох, че властите умишлено не искат това да се променя, тъй като според детски психолози,

за децата е най-добре да растат в семейна атмосфера

И да са максимално дълго време близо до майките си (сравнете това с практаката по отнемане на деца от самотни майки (за която ви разказахме в Децата роби на Швейцария) и си направете сметката какъв обрат е настъпил от 1981 г. насам).

В същото време, предлага се обяд за деца на работещи родители към училищата и трябва да ви кажа, че за децата е истински празник, когато се случи да не се приберат у дома, а да отидат на кухня с другарчета. То не е вкусна храна – по избор от няколко менюта, то не са игри в клуб след това… Иначе казано, прави се всичко за комфорта на дребосъците, все едно какво струва на родителите им. А струва, две мнения няма.

Още с тръгването на градина, на децата се гласува изключителното доверие да се движат сами по улиците на населеното място. На по-малките се подаряват светлоотразителни ленти в оранжево (за децата от детската градина) или жълто (за първолаците), с които са видими отдалеч дори през деня.

Полицаи посещават градините, разхождат се с децата в продължение на часове по улиците. Учат ги как да пресичат, как да спират (само с хващане на коленете), как да търсят очен контакт с шофьорите на автомобилите, преди да пресекат. Тези дни са невероятни преживявания за децата, които след това започват напористо да обясняват на родителите си, че далеч не правят нещата както трябва: „Мамо, ти се огледа, но трябваше и да се ослушаш. А това, че колата е спряла, не значи, че шофьорът вътре те вижда. И защо не спираш и не се оглеждаш отново по средата на улицата?“

В детската градина и първите училищни класове всичко се учи под формата на игра

на забавление. Няма учебници и строги учебни планове, не се пълнят главите им с фактология, която не им е нужна, пък и по-късно така или иначе пак ще трябва да учат. Обяснява се всичко през призмата на опита – да пипнат, да хванат, да опитат. Имат няколко пъти в седмицата спортни занимания, задължително периодично ги водят в гората, за да имат отношение към природата и да я познават.

Много е важно децата да посещават занятията с удоволствие. И действително, най-голямата ни драма до момента беше, когато едната ни дъщеря се разболя в учебно време от варицела и трябваше да остане една седмица удома. Страдаше по градината и ме молеше да отидела да гледа отвън през прозореца. С другата, слава Богу, нямаше такива драми просто, защото се разболя в първия ден от поредната ваканция.

За децата в Швейцария има много екстри и само за тях може да се намери нещо евтино или дори безплатно.

В лекарските кабинети пък прегледите на децата се осъществяват по начин, който на моменти чак ме замисля доколко изобщо е ефективен (без изобщо да се съмнявам, че е добър). Почти не ги докосват. Говорят им на техния език, обясняват им всичко, гледат гърлото отдалеч с едни инструменти с лампички, без стискане, държане и болезнено отваряне на устата. Коремчето се опипва нежно, докато детето лежи върху мама, когато е по-малко.

А като тръгне на градина го слагат на масата и преглеждат само с изричното съгласие на родителя и самото дете. Потресох се първия път, когато трябваше да поискам разрешение от децата докторът да ги прегледа. Биенето на ваксината или взимането на кръв за изследване пък са поредните празници – заради съдействието и търпението на мъниците се раздават подаръци. Дребни, но все пак… Освен всичко останало,

на децата се дават лекарства само в краен случай

и те доминиращо са от растителен произход. Разбира се, ако говорим за стандартните боледувания, а не за специфични проблеми.

В същото време, силно се поощряват спортните и всякакви други свързани със здраве и движение, занимания. Майките като цяло са заети освен с домакинските си задължения, още с постоянно разкарване на мъниците тук и там. На балет, на плуване, на тенис, на гимнастика, на езда, на ски през зимата. Не е задължително, но е странно, когато повечето могат нещо, а твоите деца не.

Изобщо, както вече написах, грижата за децата в Швейцария видимо е превърната в приоритет. Миналото не се отрича, както вече неведнъж се уверих, повдигайки темата за децата роби пред швейцарци. Нито един не тръгна да спори с мен, че не било баш така, както убедена съм, би се случило у дома. Всички признаха, че явно е вярно, определено е срамно и лошо, но е важно какво се прави оттук насетне. Важно е пострадалите да се компенсират, да им се помогне. И е важно грешката да се осъзнае, за да не се повтаря.

Позиция, достойна за уважение. И за пример!

Автор: Кристина Колева,

Източник: roditel