Роженският манастир е буквално сгушен между планината Славянка, по чийто хребет днес минава границата ни с Гърция, Мелнишките пясъчни скали и Пирин планина. Намира се на 6 километра от най-малкия град в България – Мелник, в едноименното селце Рожен. Още докато сте на пътя, водещ към манастира, изпитвате усещане за нещо скрито, заради множеството криволичещи завои, някои остри, а на места дори обратни, които ви изкачват все нагоре и нагоре, докато не ви отведат до голяма зелена поляна, а в края на поляната виждате и манастира.
Не бяхме ходили до Роженската обител. Бяхме попрегледали няколко снимки в интернет, колкото да знаем накъде сме тръгнали. И очакванията от тези снимки бяха за нещо голямо. Всъщност се оказа, че Роженският манастир изобщо не е чак толкова голям, но затова пък е уютен и красив. Той е най-голямото религиозно средище на югозападна България.
За Роженския манастир казват, че е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове в страната ни. Заради кръстопътното си местонахождение през годините играе ролята на посредник в многовековните културни традиции и общи обичаи, вярвания, празници на балканските народи.
Никой не може да каже кой и кога е създал манастира, но се твърди, че Свети Иван Рилски е живял в него, преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени в обителта, са от 13 век. Днес в манастира се намира чудотворната икона на Света Богородица Портаитиса. За нея местните казват, че на 8 септември, когато е храмовият празник, иконата иска да излезе от мястото си. Аз знам, че пред тази икона те побиват тръпки от уважение и желанията, отправени към Богородица, идват от сърцето.
В главния параклис на църквата, където е и чудотворната икона, не разрешиха да се снима. И това съвсем не е случайно. По стените на църквата са изографисани уникални икони от 14-15 век, които монасите са успели да запазят и до днес. Това място просто трябва да се види! То има свой уникален дух и чар, а хората, които вярват в сбъднатите желания и всичко свято, ще се почувстват истински щастливи, когато го посетят.
Източник: Пътешественик
0 Comments